ное
7
САЩ, Барак Обама - накъде?
Публикувано в: Мунданна астрология | Изключени коментари
Сега, след като Барак Обама беше избран за нов американски президент, нека да му пожелаем бъдещи успехи, защото такива ще са нужни не само на Америка, но и на цялото човечество! Нали САЩ все още продължават да определят посоката, с която се съобразяват всички страни и народи, както и отделните хора. Макар че, както вече се видя, през последните години доста беше пообъркана тази посока. А защо Обама? Кое на небето подкрепи неговия триумф на земята? Планетата Уран, разбира се. Не само, но преди всичко Уран - същият, който управлява всяка по-значима промяна, либералните идеи, нестандартните решения, американската Демократическа партия и всичко най-ново и авангардно. А от доста време тази планета транзитира през Риби - полето, отговорно за властта и държавната администрация на територията, на която днес са САЩ. В същото време Сатурн - крепителят на статуквото, консерватизма, традициите и Републиканската партия - от около година време преминава през срещуположния знак Дева, от който пък съдим за политическата опозиция на същата територия. Или: от една година насам управляващата Републиканска партия и американските традиции прогресивно намаляват своето влияние, сила и тежест и преминават в опозиция. Още тогава е задвижена тази промяна и е било въпрос само на време да се осъществи тя и на практика.
окт
24
Скорпион
Публикувано в: Астрология | Изключени коментари
Когато в своя видим път по еклиптиката Слънце навлезе в небесния сектор, наречен Скорпион, скоро става тъй, че сланите, ветровете и кишата, редувайки се непрекъснато, прогресивно “скапват” околния пейзаж. Тогава все повече мъртви листа застилат тротоари и улици, паркове и градини, поля и гори, а оголените дървета и храсти все по-зловещо стърчат като неми свидетели на една масова екзекуция. Като нейни съучастници и потърпевши.
Но заедно с мъртвите листа, падат и много зрели, живи семена. И тези семена, брулени от ветровете, заравяни и поливани от дъждовете, проникват в утробата на земята - почвата. И там те тайно и полека започват един нов живот - своето неудържимо набъбване… и повсеместно покълнване и вкореняване. И като правят това, те карат всичко околно да прави същото - да прониква едно в друго, да се съвъкуплява и опложда. Така и всичко, което се ражда в този момент - дървета, хора и постижения; идеи, дела и желания - съдържа в себе си тези две главни сили и същности и стои на границата между смъртта и зачатието. Между отиващото си старо и пораждащото се ново и негова главна задача е да бъде мост помежду им.
окт
23
Приятелите ми = аз
Публикувано в: Езотерика | Изключени коментари
“Кажи ми кои са твоите приятели, за да ти кажа кой си и ти!” - едва ли има човек, който да не е чувал тази поговорка, в един или друг неин вариант. Ако ли пък вече е понатрупал и житейски опит, няма как да не е стигнал и до убеждението, че тя изцяло отговаря на истината. Защо? Защото всеки един от най-близките ни приятели, покрай другото, е и точно съответствие на основна черта от нашия характер. Той е външният медиатор, който активира тази наша черта, за да стане тя осъзната и действена. Докато чрез всички приятели заедно сглобяваме “огледалото”, в което непрекъснато се оглеждаме, за да разберем себе си - за да открием основните си качества и сили, както и онова, което можем да направим с тях. “Познай себе си!” - казали са древните и са го записали на видно място за да се знае и помни. Сигурно защото са знаели още, че да познаваш себе си е първото и най-необходимо условие за постигането на каквото и да е.
А сега всеки, който има желание “да познае себе си”, нека направи класация на първите пет от най-важните свои приятели. В списъка могат да влязат и интимни приятели (приятелки), както и членове от семейството, с които той има общи интереси и теми на разговор. Ала добре е да не забравя, че когато прави подбора и класацията, трябва да е максимално честен към себе си. Под номер едно трябва да постави човека, чиято компания наистина му е най-приятна и нужна. Номер две трябва да е отреден за следващия, за когото се сеща най-често… и така - до петия. После следва да направи на всеки приятел кратка писмена характеристика, касаеща неговите основни качества и особености и да запази тези бележки - те ще участват в “конструирането” на гореупоменатия огледален образ, от който така ще му “светне” пред очите, че после дълго няма да го напуска яснотата.
Едва когато упоменатите горе класация и характеристики станат факт, идва ред и за Ключа на себепознанието. Но не бързайте с последния, ако наистина искате да сте полезни на себе си!
сеп
28
Какво най-много обичат българите
Публикувано в: Мунданна астрология, Общество | 3 Коментари
Коя обща черта отличава българите от другите народи? Хубав въпрос, но ако бъде зададен сега и на повече хора, не е изключено да получим и не толкова хубави отговори. Като например : „отличават се с простотията си”. Или: „с бандитизма и крадливостта си”. Горчиви думи, думи като камшик, изречени от много уста. Не, че няма да са съвсем неверни, ако изхождаме от последните години особено, но никъде по света не правят така. Никой не унижава сам себе си по този начин и не „реже клона, на който седи”. Никой не е тъй безмилостен към своята колективна принадлежност, която е подобие на стряха, нещо като общ дом, в който хората се подслоняват, за да намерят душевен уют и вътрешна сила. Но заради личните си неудачи и заради егоизма си, много често българинът проявява склонността да хвърля вината имено върху тази своя принадлежност. Нали тя може да носи, пък и не отвръща на удара, значи става за превъзходен отдушник. Сякаш е нещо съвсем отделно от него, създадено да понася. Макар, че българинът едва ли осъзнава напълно онова, което прави тогава. В същото време, отговорите му в нашия случай щяха да са продиктувани от самоомерзението и омразата, тъй стремително растящи понякога. Добре, но най-отличителното идва не чрез онова, което мразим, а чрез другото, към което най-силно се стремим, към което ни тегли отвътре. Кажете какво (или кого) най-силно обичате и тутакси ще разкриете своя истински лик. Нека тогава видим какво най-много обичат българите, за да видим и техния истински лик! Щото онова, което най-много обичат хората и народите, имено него те поставят в центъра на своя живот и после всичко друго завъртат около този свой „център”. Кое тогава е нещото, около което се върти житие-битието на родените на тази българска земя? При това - да е общо за всички и да е неизменно през вековете?
Нека най-напред се съгласим, че няма лоши, непълноценни народи, има народи привличани от специални неща, понякога неразбираеми за другите народи - неща, формирани от специфични обстоятелства, от особени обичаи и нрави. А кой определя специфичността, кой формира нравите и обичаите, националните култури, езика? Историята, историческият процес - отвърнал би някой. Само че историята непосредствено се формира от природната среда. Не само, но преди всичко от нея. Природата е главната ваятелка. Тя е, която създава - и преобладаващия външен вид у хората, и преобладавощото им вътрешно състояние, и преобладаващото им поведение. Например, там, където цари жестока суша и пек, прекалено силни са страстите, такива са там обичаите и нравите, такива са песните, танците и делата, а кожата и косите са тъмни, телата - сухи и жилести. А там, където високи върхове прорязват небето, хората са горди и смели, непристъпни и свободолюбиви, с остри черти на лицето - като самите планински върхове, като орлите на тях. И песните на планинците са такива, и танците им, и всичко у тях е такова - като за полет. Природната среда, със своя климат, с очертанията на релефа, с околните водни пространства, с излъчването на земните недра, с растенията и минералите си, с животинския свят, с общото си разположение и с общата си еманация е велик ваятел на човешки души и съдби, както и на цели народи. Тя е Матрицата, произвеждаща себеподобни. И който човек, и който и народ да дойде отнякъде, ще не ще, ако иска да остане завинаги, влиза в „матрицата” и става подобен на нея. Иначе няма да се приспособи към околния свят, няма да „пусне корени” в него.
Както знаем, основният свой облик и основната формираща сила територията на България получава от небесния сектор, наречен Козирог. Оттук следва, че в базисната астрологична карта на България Козирог е в дом 1. Кой знак тогава ще е в дом 5, където обитава, както знаем, любовта и действат влеченията на сърцето? Да видим по реда на знаците: Водолей ще е в дом 2, Риби - в дом 3, Овен - в дом 4, а Телец - в дом 5. Така е - Телец. Той е имено знакът, символизиращ онова, което най-много са обичали и обичат жителите на нашата страна, онова, към което най-мощно ги напира отвътре и стои в центъра на техния живот. Така, че от този имено знак можем да получим най-важни сведения. Щото, ако Козирог подсказва за външността и формата на българското, Телец „говори” най-точно за вътрешността и съдържанието му. А какво символизира Телец? Много неща, като едно от най-важните е растителния свят. Горите, природата и нейните богатства, природната красота и сила - всички това под егидата на Телеца основно.
Чудно ли е тогава, че най-хубавите стихове, създадени някога на тази земя, възпяват не друго, а гората, природата. „Хубава си моя горо, миришеш на младост…” (Любен Каравелов). „… Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен…” (Христо Ботев). Чудно ли е, че и самият национален химн на България възпява пак българската природа, за разлика от повечето други национални химни. Нали, освен че е обиталище на любовта, от дом 5 съдим и за творческата сила. А нима, когато се каже родина, когато патриотични помисли навестят нашенеца, той няма най-напред предвид пак природните хубости на страната си? Родните планини, долини, реки, езера и морета? Най-голяма национална гордост у него извикват имено те. „Опознай Родината си, за да я обикнеш!” възкликнал и Щастливеца някога. Какво повече да вземем за пример?!… Тъкмо поради всичко това, все повече българи днес изпитват нарастваща тревога от все по-мащабните попълзновения на нечисти ръце и алчни помисли към българската природа - към това най-голямо общо богатство. Тревога от унищожителни намерения и действия, подсилени с камари пари. От изсичащи и палещи българските гори ръце, изнасящи дървесината в угода на себе си и в ущърб на всички останали. Но нека същите тези хора знаят още, че така те всъщност посягат към най-свещеното - към сърцето на своя народ и на родната земя, към извора на жизненост. Към „центъра”, около който всичко кръжи. А това няма как до остане незабелязано и без последствия.
Другото символно отражение на Телеца е музиката. Тя е другата сърдечна камера на единното българско сърце. „Каквато е музиката, такива са и вътрешните трептения, каквито са вътрешните трептения, такова е всичко останало.” Не случайно митичният Орфей се е родил тук, на тази земя, а не някъде другаде. Не случайно още е и това, че българска песен - за Дельо войвода - родена в Родопите, в близост до предполагаемото родно място на Орфей, лети сега в космоса. Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лили Иванова - това са все големи имена за малка България, разнясали и разнасящи славата на българската певческа школа. Случайно ли е това?… Много драми и трагедии са се разигравали на тази земя и за всяка от тях е изкарвана песен. Така народа ни се е лекувал през вековете. Лекувал е своето „сърце” и е запазвал любовта в него. И е оцелявал. Съхранили са се песни по на петстотин и повече години, рапространявани предимно от уста на уста. Някои от тях и днес будят възторг. Подобно е и с българските народни танци, на които продължаваме да се възхищаваме, заедно с не малко чужденци. Но ето, че от 10-15 години насам една нова вълна, една чужда по произход и дух музика нахлу стремително у нас. Нарекоха я поп-фолк или чалга. Тези наименования едва ли говорят нещо особено за нейната същност, но така или иначе те са се наложили вече. И тази „музика”, основно с ориенталски мотиви, просташки текстове и сладникаво-сантиментален привкус, в съюз със стария балканско-кръчмарски манталитет, както и с много грешни пари, нахлули отвън и отвътре, се устреми към празното пространство в българското колективно сърце. Същото, което десетилетия наред беше „охранявано”с цел запазване, уж на комунистическия идеал в него, та сега жадуваше за нещо по-леко, релаксиращо и оптимистично. “Идеалът” не беше опазен, разбира се, а „оптимистичното” дойде с ударните дози алкохол, съпроводен с мяукащите “песни” и разголените гърди на поп-фолк певиците. Които всъщност не бяха певици, а пеещи стриптизьорки. Така тази обща сърдечна камера за българите - музиката - все повече заприличваше на бардак. Нямам коментар тук, мога да онемея дори от стъписване….
Какво още е символизираното от Телеца? Добрата кухня, кулинарните специалитети, деликатесите, хапването, пийването, всякакъв род удоволствия и разбира се… парите, накитите, ценностите. Всичко това е под властта на Телеца и няма спор, българинът много обича всички тези неща, те са в центъра на стремежите му. Кой от нас не би го потвърдил без да се замисли дори. Всъщност от памтивека гореизброеното се е тачило по тези земи. Да погледнем към нашите предци - траките, например, с техния бог Загрей (Сабазий), възприет впоследствие и от гърците като бог на виното под името Дионисий. А нали тъкмо траките са били едни от пионерите в производството на вино. И това, разбира се, също няма как да е случайно, въпреки че тогава виното е било свещено питие, съпровождало главно религиозните ритуали и мистерийните свещенодействия. Само, че траките създали и чудни съдове от злато и сребро, от които се пиело това вино. Съдове, украсени с удивителни сцени и инкрустации, будещи и днес удивлението и възхищението на света… На тази наша земя - в околностите на г. Варна - през 1974 година е открито и най-старото обработено злато в света - Варненския халколитен некропол. А през 2006 година става ясно, че в околностите на село Хотница, Велико Търновско са открити още по-стари златни накити. Но така е дадено на тази земя и на нейните обитатели - заедно със стремежа към пари, към богатство и блясък, да има най-възвишен стремеж и към богатствата на душата, към красота и изящество. И нарушили се този баланс в стремежите, както е през последните десетилетия, всичко тръгва към разруха.
Или: ако днес трябва да се решават радикално проблемите на българите, най-първо е нужно да се започне от всичко изброено по-горе, на него да се даде приоритет, в него да се насочи основното внимание, основните пари и сили. Защото то имено е определено за вечни времена от самата Природа и от Бог да стои в Центъра и да създаде и оформи около себе си и всичко останало.
сеп
20
Есенно равноденствие, борси, политика и прогнози
Публикувано в: Мунданна астрология, Общество, Прогнози за България | 2 Коментари
Есенното равноденствие на 22.09.2008г. в 18:44ч. е онзи голям космически миг, в който Слънцето, движейки се по еклиптиката, за пореден път ще пресече небесния екватор, а денят и нощта отново ще се изравнят. След този момент нощта ще продължи да расте, за сметка на намаляващият ден - до зимното слънцестоене на 21.12.2008г. Есенното равноденствие е подобие на годишен залез, вследствие на който всички процеси в природата пренастройват посоките си - от навън и нагоре, към навътре и надолу. И това оставя траен отпечатък във всичко живо и условно неживо - в най-малкото и в най-голямото, в природата, в обществата и в отделните хора. В растителния свят, например, енергията се отдръпва от вейките и листата и се насочва към семената и корените, защото на тях имено е отредена главната роля да преминат през брода на идващата зима за да предадат щафетата на живота, та напролет всичко отново да избуи навън и нагоре - в цветове, зеленина и движение.
Както и при залеза в денонощието, есенното равноденствие подтиква всяка земна твар да търси уютно и закътано местенце (бърлога), преди „да замръкне”, както и другарче за тъмното и страшното, в чиято компания оцеляването му по време на “годишната нощ” да е най-безпроблемно. Твърде подобно е и при хората: те пренасочват своите мисли, настроения и сили като пред залез - надолу и навътре; към своите домове, родове и семейства; към партньори и другари в живота; към идващото поколение; и най-вече - към „корените и семената” на своите тела и души. Нощта в годината (22.09 - 22.03), също както и нощта в денонощието, прави така, че за сметка на намалената видимост се събужда човешката сетивност. Нали когато е тъмно, сетивата се изострят и човек повече се осланя на тях. Така че твърде много неща зависят от този начален момент, наречен есенно равноденствие, който се експонира навред в енергийните и информационни структури - на всичко що мърда и не мърда - и ще ни управлява през идните три месеца. И същият този момент - положението на планети, знаци, звезди и домове тогава - с успех се употребява и за прогнозиране в астрологията. Особено - в мунданната астрология. Но нека видим какво е положението сега?
Земята плавно се върти около своята ос, а насядалите около нея дузина Играчи един през друг се надпреварват да залагат държави, територи и цели контитенти дори, с всичко най-ценно в тях и на тях, включително и обитателите им. И като залагат, всеки от Играчите напира с все сили за да спечели… за сметка на всички останали. Приблизително такава рулетка представлява нашата планета Земя от известно време насам, а Играта все повече загрубява. Тече поредното голямо разиграване за преразпределение на земните богатства, при което политиката, ще не ще, следва икономиката. Светът днес, както от много време насам, е движен от слепите сили на хазарта. Всичко е съсредоточено в посока на вездесъщите пари, без да се подбират начини и средства. В тайни доби се кроят планове, решават се съдби на цели народи. А какво ще стане утре, вдругиден и по-късно? Тези и много още подобни въпроси с тревога си задават голям брой хора от различни краища на света. А може ли да бъде полезна с нещо астрологията тук? Сигурно може, най-малкото тя е в състояние да внесе допълнителна яснота и ориентация. Но нека опитаме, поне що се касае до най-общото.
Най-напред предприетите крути мерки от САЩ за овладяване хаоса по американските борси ще дадат някакъв положителен ефект през идните дни, който неизбежно ще рефлектира и на останалия свят. Към края на месец септември, обаче - след 28.09.2008г. и през следващата седмица - ще започне нов етап от кризата, която освен САЩ, силно ще засегне и Русия. Поне първоначално. В руската икономика ще настъпи стагнация, към която ще се прибавят и нови напрежения поради Грузия и някои кавказки републики. Но това ще е само временно. Към средата на октомври центърът на кризата ще се премести в Европейския съюз (особено във Франция и Италия). Предстои напрежение между Евросъюза и Русия поради проблеми с руския газ, а това ще окаже твърде негативно влияние и върху България, която ще се окаже между чука и наковалнята. Тогава у нас също предстоят проблеми с руския газ (и с Русия), има опасност някои съвместни проекти, касаещи построяването на новия трансграничен газопровод за Европа да бъдат замразени. Най-незасегната ще бъде Япония, следвана от Китай и още някои тихоокеански страни. Дори нещо повече - посочените страни най-вероятно ще спечелят от кризата.
Най-важното, което има да става в България, обаче, ще дойде към края на ноември. Но за това - по -късно.
