сеп
28
Какво най-много обичат българите
Публикувано в: Мунданна астрология, Общество | 3 Коментари
Коя обща черта отличава българите от другите народи? Хубав въпрос, но ако бъде зададен сега и на повече хора, не е изключено да получим и не толкова хубави отговори. Като например : „отличават се с простотията си”. Или: „с бандитизма и крадливостта си”. Горчиви думи, думи като камшик, изречени от много уста. Не, че няма да са съвсем неверни, ако изхождаме от последните години особено, но никъде по света не правят така. Никой не унижава сам себе си по този начин и не „реже клона, на който седи”. Никой не е тъй безмилостен към своята колективна принадлежност, която е подобие на стряха, нещо като общ дом, в който хората се подслоняват, за да намерят душевен уют и вътрешна сила. Но заради личните си неудачи и заради егоизма си, много често българинът проявява склонността да хвърля вината имено върху тази своя принадлежност. Нали тя може да носи, пък и не отвръща на удара, значи става за превъзходен отдушник. Сякаш е нещо съвсем отделно от него, създадено да понася. Макар, че българинът едва ли осъзнава напълно онова, което прави тогава. В същото време, отговорите му в нашия случай щяха да са продиктувани от самоомерзението и омразата, тъй стремително растящи понякога. Добре, но най-отличителното идва не чрез онова, което мразим, а чрез другото, към което най-силно се стремим, към което ни тегли отвътре. Кажете какво (или кого) най-силно обичате и тутакси ще разкриете своя истински лик. Нека тогава видим какво най-много обичат българите, за да видим и техния истински лик! Щото онова, което най-много обичат хората и народите, имено него те поставят в центъра на своя живот и после всичко друго завъртат около този свой „център”. Кое тогава е нещото, около което се върти житие-битието на родените на тази българска земя? При това - да е общо за всички и да е неизменно през вековете?
Нека най-напред се съгласим, че няма лоши, непълноценни народи, има народи привличани от специални неща, понякога неразбираеми за другите народи - неща, формирани от специфични обстоятелства, от особени обичаи и нрави. А кой определя специфичността, кой формира нравите и обичаите, националните култури, езика? Историята, историческият процес - отвърнал би някой. Само че историята непосредствено се формира от природната среда. Не само, но преди всичко от нея. Природата е главната ваятелка. Тя е, която създава - и преобладаващия външен вид у хората, и преобладавощото им вътрешно състояние, и преобладаващото им поведение. Например, там, където цари жестока суша и пек, прекалено силни са страстите, такива са там обичаите и нравите, такива са песните, танците и делата, а кожата и косите са тъмни, телата - сухи и жилести. А там, където високи върхове прорязват небето, хората са горди и смели, непристъпни и свободолюбиви, с остри черти на лицето - като самите планински върхове, като орлите на тях. И песните на планинците са такива, и танците им, и всичко у тях е такова - като за полет. Природната среда, със своя климат, с очертанията на релефа, с околните водни пространства, с излъчването на земните недра, с растенията и минералите си, с животинския свят, с общото си разположение и с общата си еманация е велик ваятел на човешки души и съдби, както и на цели народи. Тя е Матрицата, произвеждаща себеподобни. И който човек, и който и народ да дойде отнякъде, ще не ще, ако иска да остане завинаги, влиза в „матрицата” и става подобен на нея. Иначе няма да се приспособи към околния свят, няма да „пусне корени” в него.
Както знаем, основният свой облик и основната формираща сила територията на България получава от небесния сектор, наречен Козирог. Оттук следва, че в базисната астрологична карта на България Козирог е в дом 1. Кой знак тогава ще е в дом 5, където обитава, както знаем, любовта и действат влеченията на сърцето? Да видим по реда на знаците: Водолей ще е в дом 2, Риби - в дом 3, Овен - в дом 4, а Телец - в дом 5. Така е - Телец. Той е имено знакът, символизиращ онова, което най-много са обичали и обичат жителите на нашата страна, онова, към което най-мощно ги напира отвътре и стои в центъра на техния живот. Така, че от този имено знак можем да получим най-важни сведения. Щото, ако Козирог подсказва за външността и формата на българското, Телец „говори” най-точно за вътрешността и съдържанието му. А какво символизира Телец? Много неща, като едно от най-важните е растителния свят. Горите, природата и нейните богатства, природната красота и сила - всички това под егидата на Телеца основно.
Чудно ли е тогава, че най-хубавите стихове, създадени някога на тази земя, възпяват не друго, а гората, природата. „Хубава си моя горо, миришеш на младост…” (Любен Каравелов). „… Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен…” (Христо Ботев). Чудно ли е, че и самият национален химн на България възпява пак българската природа, за разлика от повечето други национални химни. Нали, освен че е обиталище на любовта, от дом 5 съдим и за творческата сила. А нима, когато се каже родина, когато патриотични помисли навестят нашенеца, той няма най-напред предвид пак природните хубости на страната си? Родните планини, долини, реки, езера и морета? Най-голяма национална гордост у него извикват имено те. „Опознай Родината си, за да я обикнеш!” възкликнал и Щастливеца някога. Какво повече да вземем за пример?!… Тъкмо поради всичко това, все повече българи днес изпитват нарастваща тревога от все по-мащабните попълзновения на нечисти ръце и алчни помисли към българската природа - към това най-голямо общо богатство. Тревога от унищожителни намерения и действия, подсилени с камари пари. От изсичащи и палещи българските гори ръце, изнасящи дървесината в угода на себе си и в ущърб на всички останали. Но нека същите тези хора знаят още, че така те всъщност посягат към най-свещеното - към сърцето на своя народ и на родната земя, към извора на жизненост. Към „центъра”, около който всичко кръжи. А това няма как до остане незабелязано и без последствия.
Другото символно отражение на Телеца е музиката. Тя е другата сърдечна камера на единното българско сърце. „Каквато е музиката, такива са и вътрешните трептения, каквито са вътрешните трептения, такова е всичко останало.” Не случайно митичният Орфей се е родил тук, на тази земя, а не някъде другаде. Не случайно още е и това, че българска песен - за Дельо войвода - родена в Родопите, в близост до предполагаемото родно място на Орфей, лети сега в космоса. Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лили Иванова - това са все големи имена за малка България, разнясали и разнасящи славата на българската певческа школа. Случайно ли е това?… Много драми и трагедии са се разигравали на тази земя и за всяка от тях е изкарвана песен. Така народа ни се е лекувал през вековете. Лекувал е своето „сърце” и е запазвал любовта в него. И е оцелявал. Съхранили са се песни по на петстотин и повече години, рапространявани предимно от уста на уста. Някои от тях и днес будят възторг. Подобно е и с българските народни танци, на които продължаваме да се възхищаваме, заедно с не малко чужденци. Но ето, че от 10-15 години насам една нова вълна, една чужда по произход и дух музика нахлу стремително у нас. Нарекоха я поп-фолк или чалга. Тези наименования едва ли говорят нещо особено за нейната същност, но така или иначе те са се наложили вече. И тази „музика”, основно с ориенталски мотиви, просташки текстове и сладникаво-сантиментален привкус, в съюз със стария балканско-кръчмарски манталитет, както и с много грешни пари, нахлули отвън и отвътре, се устреми към празното пространство в българското колективно сърце. Същото, което десетилетия наред беше „охранявано”с цел запазване, уж на комунистическия идеал в него, та сега жадуваше за нещо по-леко, релаксиращо и оптимистично. “Идеалът” не беше опазен, разбира се, а „оптимистичното” дойде с ударните дози алкохол, съпроводен с мяукащите “песни” и разголените гърди на поп-фолк певиците. Които всъщност не бяха певици, а пеещи стриптизьорки. Така тази обща сърдечна камера за българите - музиката - все повече заприличваше на бардак. Нямам коментар тук, мога да онемея дори от стъписване….
Какво още е символизираното от Телеца? Добрата кухня, кулинарните специалитети, деликатесите, хапването, пийването, всякакъв род удоволствия и разбира се… парите, накитите, ценностите. Всичко това е под властта на Телеца и няма спор, българинът много обича всички тези неща, те са в центъра на стремежите му. Кой от нас не би го потвърдил без да се замисли дори. Всъщност от памтивека гореизброеното се е тачило по тези земи. Да погледнем към нашите предци - траките, например, с техния бог Загрей (Сабазий), възприет впоследствие и от гърците като бог на виното под името Дионисий. А нали тъкмо траките са били едни от пионерите в производството на вино. И това, разбира се, също няма как да е случайно, въпреки че тогава виното е било свещено питие, съпровождало главно религиозните ритуали и мистерийните свещенодействия. Само, че траките създали и чудни съдове от злато и сребро, от които се пиело това вино. Съдове, украсени с удивителни сцени и инкрустации, будещи и днес удивлението и възхищението на света… На тази наша земя - в околностите на г. Варна - през 1974 година е открито и най-старото обработено злато в света - Варненския халколитен некропол. А през 2006 година става ясно, че в околностите на село Хотница, Велико Търновско са открити още по-стари златни накити. Но така е дадено на тази земя и на нейните обитатели - заедно със стремежа към пари, към богатство и блясък, да има най-възвишен стремеж и към богатствата на душата, към красота и изящество. И нарушили се този баланс в стремежите, както е през последните десетилетия, всичко тръгва към разруха.
Или: ако днес трябва да се решават радикално проблемите на българите, най-първо е нужно да се започне от всичко изброено по-горе, на него да се даде приоритет, в него да се насочи основното внимание, основните пари и сили. Защото то имено е определено за вечни времена от самата Природа и от Бог да стои в Центъра и да създаде и оформи около себе си и всичко останало.
сеп
20
Есенно равноденствие, борси, политика и прогнози
Публикувано в: Мунданна астрология, Общество, Прогнози за България | 2 Коментари
Есенното равноденствие на 22.09.2008г. в 18:44ч. е онзи голям космически миг, в който Слънцето, движейки се по еклиптиката, за пореден път ще пресече небесния екватор, а денят и нощта отново ще се изравнят. След този момент нощта ще продължи да расте, за сметка на намаляващият ден - до зимното слънцестоене на 21.12.2008г. Есенното равноденствие е подобие на годишен залез, вследствие на който всички процеси в природата пренастройват посоките си - от навън и нагоре, към навътре и надолу. И това оставя траен отпечатък във всичко живо и условно неживо - в най-малкото и в най-голямото, в природата, в обществата и в отделните хора. В растителния свят, например, енергията се отдръпва от вейките и листата и се насочва към семената и корените, защото на тях имено е отредена главната роля да преминат през брода на идващата зима за да предадат щафетата на живота, та напролет всичко отново да избуи навън и нагоре - в цветове, зеленина и движение.
Както и при залеза в денонощието, есенното равноденствие подтиква всяка земна твар да търси уютно и закътано местенце (бърлога), преди „да замръкне”, както и другарче за тъмното и страшното, в чиято компания оцеляването му по време на “годишната нощ” да е най-безпроблемно. Твърде подобно е и при хората: те пренасочват своите мисли, настроения и сили като пред залез - надолу и навътре; към своите домове, родове и семейства; към партньори и другари в живота; към идващото поколение; и най-вече - към „корените и семената” на своите тела и души. Нощта в годината (22.09 - 22.03), също както и нощта в денонощието, прави така, че за сметка на намалената видимост се събужда човешката сетивност. Нали когато е тъмно, сетивата се изострят и човек повече се осланя на тях. Така че твърде много неща зависят от този начален момент, наречен есенно равноденствие, който се експонира навред в енергийните и информационни структури - на всичко що мърда и не мърда - и ще ни управлява през идните три месеца. И същият този момент - положението на планети, знаци, звезди и домове тогава - с успех се употребява и за прогнозиране в астрологията. Особено - в мунданната астрология. Но нека видим какво е положението сега?
Земята плавно се върти около своята ос, а насядалите около нея дузина Играчи един през друг се надпреварват да залагат държави, територи и цели контитенти дори, с всичко най-ценно в тях и на тях, включително и обитателите им. И като залагат, всеки от Играчите напира с все сили за да спечели… за сметка на всички останали. Приблизително такава рулетка представлява нашата планета Земя от известно време насам, а Играта все повече загрубява. Тече поредното голямо разиграване за преразпределение на земните богатства, при което политиката, ще не ще, следва икономиката. Светът днес, както от много време насам, е движен от слепите сили на хазарта. Всичко е съсредоточено в посока на вездесъщите пари, без да се подбират начини и средства. В тайни доби се кроят планове, решават се съдби на цели народи. А какво ще стане утре, вдругиден и по-късно? Тези и много още подобни въпроси с тревога си задават голям брой хора от различни краища на света. А може ли да бъде полезна с нещо астрологията тук? Сигурно може, най-малкото тя е в състояние да внесе допълнителна яснота и ориентация. Но нека опитаме, поне що се касае до най-общото.
Най-напред предприетите крути мерки от САЩ за овладяване хаоса по американските борси ще дадат някакъв положителен ефект през идните дни, който неизбежно ще рефлектира и на останалия свят. Към края на месец септември, обаче - след 28.09.2008г. и през следващата седмица - ще започне нов етап от кризата, която освен САЩ, силно ще засегне и Русия. Поне първоначално. В руската икономика ще настъпи стагнация, към която ще се прибавят и нови напрежения поради Грузия и някои кавказки републики. Но това ще е само временно. Към средата на октомври центърът на кризата ще се премести в Европейския съюз (особено във Франция и Италия). Предстои напрежение между Евросъюза и Русия поради проблеми с руския газ, а това ще окаже твърде негативно влияние и върху България, която ще се окаже между чука и наковалнята. Тогава у нас също предстоят проблеми с руския газ (и с Русия), има опасност някои съвместни проекти, касаещи построяването на новия трансграничен газопровод за Европа да бъдат замразени. Най-незасегната ще бъде Япония, следвана от Китай и още някои тихоокеански страни. Дори нещо повече - посочените страни най-вероятно ще спечелят от кризата.
Най-важното, което има да става в България, обаче, ще дойде към края на ноември. Но за това - по -късно.
сеп
12
Цикълът Марс-Венера
Публикувано в: Астрология, Мунданна астрология, Прогнози за България, Той и тя | 6 Коментари
Всяко съединение на две планети ражда нов цикъл, имащ пряко отношение към астрологичното естество на планетите - поотделно и заедно - и засягащо както обществения, така и частния живот на хората. В нашият случай планетите са Марс и Венера, които на 12.09.2008г. рано сутринта, още по-тъмно - в 5:05ч. - за пореден път ще се съединят и с това ще приключи настоящият Марс-Венерин цикъл и ще започне нов такъв. Комбинацията Марс-Венера, както знаем, засяга най-пряко взаимното влечение между мъжа и жената, или иначе казано - любовта и секса. Тя има отношение и към брака, към зачеването на деца и към печеленето на пари. Цикълът, който скоро ще приключи, е започнал на 25.10.2006 година, когато съединението Марс-Венера е попаднало във втория градус от Скорпион (1-ва декада, управлявана от Марс), в съвпад със Слънце, и в дом 12 за територията на България. Асцендентът също е бил в Скорпион за същата територия. Това означава, че Марс е стоял на трон, а Венера е била в заточение.
Или: в голям брой интимни връзки и отношения в България за същия период (25.10.2006 - 12.09.2008г.) се е ширил хаосът, а сексът (страстта) е доминирал над любовта. Имало е максимално много кризи и изневери в брачните и други интимни отношения. Много чести са били садо-мазохистичните изяви, груповият секс (дом 12), изнасилвания и други сексуални оргии, моралната разпуснатост, отвличания и изолация на жени заради проституиране, емиграция заради брак в чужбина или заради проституиране… И прочее. Общо взето и в повечето случаи, младата жена в България (а и по света) е била една от главните потърпевши за същото това време. Във финансовата сфера пък, където Венера е мунданен управител, са шествали хаосът и бандитизмът, засягащи и висшите ешелони на властта (съединение Марс-Венера-Слънце в Скорпион и дом 12). Поради същото става ясно, че настъпилите криза и хаос и във финасовите отношения на България с нейните партньори са били неизбежни.
Но в цикъла, който предстои да започне - на 12.09.2008г. в 5:05ч. сутринта - забелязваме нещо коренно различно. Съединението Марс-Венера вече попада в 16-я градус на Везни (втора декада, управлявана от Сатурн). Какво означава това ли? Сега Венера ще е на трон, а Марс - в заточение, т.е. ще стане обратното. Или: вече любовта ще доминира над секса (страстта), а младите жени по целия свят ще получат повече уважение и самочувствие, а мъжете ще станат по-толерантни, учтиви и изискани по отношение на тях. Много бракове предстои да се сключат за тези близо две предстоящи години, ще се възобнови и традицията на браковете. За същия период младите семейства ще получат мощна законодателна подкрепа. Ново законодателство ще регламентира платената любов, която ще се ограничи по естествен път. За България съединението попада в дом 2 и само в най-западната част на страната, включително и в столицата - в дом 3. В същото време, асцендентът ще е в Лъв. Може да се каже, това е твърде оптимистично за предстоящо общо подобрение на финансовия климат в страната, най-вече благодарение на добрите отношения (Везни) с финансовите партньори на България. Предстои голям обрат, най-вероятно след смяна на правителството. Този път заедно с Марс и Венера във Везни ще е и Меркурий - разумът и справедливостта (Везни) ще надделеят и ще са водещи.
сеп
10
Свещената планина
Публикувано в: Езотерика, Общество | 1 Коментар
“И слезе Господ на Синайската планина и повика Той Мойсея при себе си. И Мойсей се качи. И рече Господ на Мойсея: слез и заръчай на людете си да се не втурват към Мене за да ме видят, за да не паднат ниско завинаги. Тогава Моисей отговори: не може народът да се възкачи на Синайската планина. Защото Ти забрани, като каза: постави прегради около планината и освети я! Но Господ рече на Мойсея: иди, слез долу, после качи се пак, вземи и Аарон със себе си. Моисей слезе и каза това на людете си, после отново качи се. Тогава Бог изрече: Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене… ” (Изход 19:20-25, 20:1-2.). Така е “говорил” Господ на Мойсей на Синайската планина, според Свещеното писание, когато е давал на хората своите Десет Божи заповеди.
От онова библейско време много вода е изтекла, но и днес още, когато човек поема нагоре, към някое планинско било или връх, обзема го особено чувство: колкото по-нагоре напредва, толкова повече сякаш олеква, става по-освободен от дърпащите го надолу тегоби на ежедневните, житейски задачи. Тогава, като поглежда сегиз-тогиз към забулената в мъгла низина, откъдето се дочува глухия тътен на големия град, изведнъж схваща, че това всъщност не е низина, а е огромен казан, в който врат мъченици. И врат само затуй, защото рядко поглеждат нагоре. А мъглата всъщност не е мъгла, а е стелеща се над казана пара, примесена с миризма на варено.
Тъй много често си мисли изкачващият се в планината, та по някое време току се промъква дръзката мисъл, че и той самият, подобно на Мойсей, ще срещне Бог там някъде на високото - за да си поговорят. Или: за да Го усети поне по-добре. Може би защото с набирането на външна височина, по някакви неведоми причини, само Нему известни, става набиране и на вътрешна височина. Настава мощно вътрешно повдигане, та човек изведнъж разбира, че вече не е онова дребно и уязвимо същество, а е Нещо голямо, безкрайно и вездесъщо.
Българинът, както се знае, не е от най-прилежните в църковните дела. Може би защото Бог се е погрижил предварително, създал е на българска земя чудни храмове във вид на планини, където той да може да се моли, да “поговори” с Него когато пожелае, та от други храмове да не сеща кой знае каква нужда. Стига да поглежда по-често нагоре. И по-малко да “ври в казана на ниското”. Както е ставало толкова време вече…
Какво би станало, обаче, ако хората от “врящия казан” в ниското вкупом тръгнат нагоре, за да завладяват високото? Би станало така: планината да лумне в пламъците на пожар и самолети отдалече да пристигат “за да спасяват” планината. Или пък: върху планината, подобно гнойни рани върху тялото, да изникнат бетонни недомислия. А скоро след бетонните недомислия на рояци да започнат да пристигат много още недомислия във вид на хора от “казана” в ниското - със своята си миризма на варено и печено, с несекващите си наздравици, с тътена на чалгата и кючека и с щедрото предлагане на плът. И какво би станало тогава?… Тогава Бог би отвърнал лице, би напуснал планината… завинаги. Напуснал би Храма, създаден от Него самия. Тогава Той безвъзвратно би отвърнал лице и от народа, допуснал всичко това да се случи.
сеп
2
За любовта и за секса
Публикувано в: Астрология, Езотерика, Той и тя | 2 Коментари
Когато някой произнесе тази дума днес, той сякаш казва мантра в някакъв нов вид свещена практика. Тъй отсечено и убедително звучи тя, почти като изстрелването на снаряд. Секс. А в такъв момент на всички нас, околните, за пореден път ни се струва, че сексът е нещо тъй значимо, та става нищожен шансът да го сравним с каквото и да е, камо ли с претендиращата някога за първенство любов. Не че двете понятия и същности са били неделими някога. Но най-сигурно е, че в настоящите модерни времена те са повече от делими, нали непрекъснато се стремим да разделяме всичко в себе си и около себе си на съставните му части. Сигурно защото така се надяваме да ги разберем тези части, да ги разнищим докрай. Или пък - защото така ни е по-лесно, чувстваме се по-оссвободени и безгрижни. Вероятно, поради някоя от тези причини, сме се и приучили да разделяме страстта от въодушевлението… и сексът от любовта, да ги търсим и намираме на различни места. Казваме си: не е задължително те да са заедно! И прилагаме казаното с чувството, че строшаваме вековни окови и движим прогреса.
Но какво означава всичко това? Нека се обърнем към някои астрологични принципи и съответствия, за да се опитаме да разберем. Знае се, че от астрологичния дом 5, съответен на Лъв и Слънце, съдим за любовта, а за секса съдим от дом 8, съответен на Скорпион и Плутон. Но дом 5 също така е и творческата сила, той е всеки съзидателен импулс, както и силата за обединяване, докато дом 8 отговаря още и за всяко проникване, за всяка разразила се стихия, за необратимото преобразяване и за смъртта. Значи: едно и също силово поле (8-ми дом) отговаря за всичко това - и за разрушението, и за насилието, и за смъртта, и за секса, и за преобразяването - а разстоянието помежду изредените неща, образно казано, е само една крачка. И тази “крачка” лесно може да бъде направена, ако не е дом 5 - ако не е могъщата обединяваща сила, наречена любов. Тъкмо тя е, която създава вътрешното единство в човека, която омиротворява и вътрешните, и външните противоречия. Тя е, която възспира и не позволява развихрянето на разрушителните стихии до печален завършек. Ами, ако просто липсва тази възспираща сила в конкретния случай?!… Ако този дом 5 е дълбоко заспал, както тъй често се случва?… В какво биха се превърнали тогава развихрилите се сексуални стихии и страсти, ако са достатъчно силни?!… Във война, с подобни като при война поражения… и от двете страни.
А иначе разрушението и съзиданието са си много необходими взаимно - почти тъй, както са си необходими орането на нивата и засяването на семената. Та нека сега, с този аграрен подход, да продължим и нататък. Орането помага за унищожаването на плевелите, чрез него бива прекъснат всеки случаен паразитен живот. Чрез него почвата се разрохква и прочиства, става годна за сеитба. Подобно е и при секса: чрез него “почвата” се разрохква и прочиства, чрез силата на страстта биват „изтръгнати” и унищожени всички паразитни мисли и вълнения у жената към други, случайни мъже - дотогава, докато нейното сърце, нейното тяло и нейният ум станат едно. Докато нейните видими и невидими връзки с околния свят се прочистят така, че да остане един само доминант - мъжът, който е проявил силата да я завладее отвътре. Същият, който неусетно се превръща за нея в нещо като наместник на Бог на земята. Щом стане туй “прочистване”, туй завладяване и туй превръщане, “почвата” става готова, може значи да “се сее”, с надеждата за добра реколта. Всичко това е заложено по този имено начин, за да се създават качествени деца, а така също - и много други ценни неща. За да се проявяват мъжът и жената като добре работещ творчески тандем навсякъде и във всичко. Там, където той е орачът и сеячът, тя е почвата, тя е подхранващата сила и жизнените сокове. Остава да изгрее слънцето, сиреч - да лумне огънят в сърцата, та всичко в тях и около тях да тръгне към растеж и избуяване, да се подреди според божиите правила и закони.
Използвайки горните примери и съотвествия, нека се запитаме тогава: а какво би означавало да упражняваш секс без любов? Би означавало непрекъснато да ореш и да сееш и нищо да не пониква, щото щяха да липсват нужните топлина и светлина. Все едно - да ореш и да да сееш в тундрата. А обратното, какво би означавало обратното - любов без секс? Би означавало приблизително като да сееш без никаква почвена обработка, върху тръни или камъни… и пак да чакаш реколта. Не би било трудно да се досетим и какъв би бил и третия вариант: да ореш на едно място, да сееш на друго, а да чакаш реколта от трето.
Когато говорим за секс и за любов, важна е и изходната позиция, т.е. полът, защото подходите са диаметрално противоположни. В началото мъжът върви към жената, воден от своя сексуален инстинкт - така е заложено в него, такава е мъжката природа. След инстинкта идва и любовта. Ако дойде изобщо. При жената е обратното: в началото е любовта, по-скоро влюбването, после идват страстта и сексът. Ако дойдат изобщо. Оттук: жената е тази, която в началото преподава темата любов на мъжа, а мъжът - този, който преподава на жената темата секс. После ролите се разменят. Но това е класическият вариант, според природните закони. Днес се срещат и други варианти, но те са… друго нещо.
